Тя се е казвала Йова – любимата на Апостола на свободата.
“Казват, че била много хубава. По тогавашните критерии за красота, разбира се. Или както я описва един от героите: “Селската хубост е различна от градската. От селската жена се иска в делник да е работно добиче, а в празник – китна градина. Деца да висят по нея като жълтици и кога плаче, другите да мислят, че тананика.”
Историческият роман на Неда Антонова Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски разкрива Дякона такъв, какъвто никога преди не е бил представян. Показва влюбения Левски, какъвто не сме го виждали в учебниците по история.
Неда Антонова e aвтop нa иcтopичecĸи poмaни, новели и пиecи. Чacт oт книгите ú са пpeвeдeни нa pycĸи, фpeнcĸи, пoлcĸи и чeшĸи език. Тя e и eдинcтвeнaтa жeнa нocитeлĸa нa нaгpaдaтa Злaтен мeч зa нaй-дoбъp paзĸaз на списание Български воин.
Вижте какво разказа популярната българска писателка за живота на Левски, неговата любима Йова и фактите около смъртта на Апостола в специално интервю за читателите на Lifebites.bg.
Г-жо Антонова, за първи път във Вашата книга Първият след Бога… разказвате за една премълчавана любов. Коя е Йова, жената пленила сърцето на Апостола?
Йова е дъщеря на заможно семейство от село Войнягово, Карловско. Казват, че била много хубава. По тогавашните критерии за красота, разбира се. Или както я описва един от героите: “Селската хубост е различна от градската. От селската жена се иска в делник да е работно добиче, а в празник – китна градина, деца да висят по нея като жълтици и кога плаче, другите да мислят, че тананика”.
Сърдечната история между нея и Васил Левски пламва по времето, когато Апостола е учител във Войнягово. Това са годините между 1864 и 1866 г. Разказвана е често между местните и така е придобила подробности, които я поставят на ръба на легендата.
Левски е бил влюбен, подарява на любимата си гердан, купен специално за нея от панаира в Пирот. Какво се случва след това?
Цяло Войнягово очаква, че след като момата е получила от момъка такъв нишан – украшението е знак за вричане между влюбените – скоро трябва да се очаква и следващата стъпка в отношенията между двамата – сватба… Но една нощ през пролетта на 1866 г. даскалът изчезва от селото, без да се обади на никого.
Защо Апостола разваля годежа си с Йова?
Никой не знае за неговото заминаване. След като минава доста време, вече никой и не очаква годеникът да се върне. Но една вечер той наистина потропал на портите на Йова. Но не било за радост – целунал ръка на родителите ú, а от нея поискал прошка.
Дал ѝ “изин”, разрешение да се омъжи. Тези подробности ми е разказвал Петър Берлиев, известен историк от град Сопот. Причината за “връщането на китката”, както за приличие се е наричало разтрогването на годежа, дълго време не е била известна на никого. Истината е знаел само Васил Караиванов, първи братовчед на Дякона и той по-късно разказва в мемоарите си за личната тайна на Левски. Тя нека остане като изненада за читателите на книгата.
Какво се случва с любимата на Левски след Освобождението на България от турско робство?
Вестта за обесването на Апостола потопява цяло Войнягово в мъка. Четиридесет дни жените в селото носят черни забрадки в знак на траур по своя обичан даскал.
Йова живее дълго
Омъжва се, има син. По нейно настояване, вместо търговец, той става учител. Тя умира през 1937 г., когато цяла България отбелязва стогодишнината от рождението на Дякона. Но дали защото много го е обичала, тя издъхва на неговата смъртна дата – 19 февруари…
Вашата книга е плод на дългогодишни проучвания, разкажете ни за най-интересните моменти по пътя към завършването на този роман.
Целият процес на търсене и сравняване на известни и по-малко известни факти беше интересен. Много от подробностите, които после се оказаха съществени, лежаха под повърхностния пласт на събитията. Въобще в цялото търсене имаше и момент на духовно приключение.
Левски е осъден на смърт за убийство, извършено от друг, това твърдите във Вашата книга. Как се стига до смъртната присъда на Левски, защото той е осъден именно за това престъпление?
Изводът от разследването на специалната имперска комисия относно вината на Левски е бил предизвестен. Заповедта на великия везир е гласяла, че бунтовникът трябва на всяка цена да бъде осъден на смърт. Дори при липса на обстоятелства, изискващи най-тежкото наказание, те трябва да бъдат измислени от комисията. Предложението за смъртна присъда се базират върху
показанията само на един човек
Независимо, че и други свидетели са можели да разкажат за убийството. Комисията отказва да ги призове и разпита. После отказва на Левски правото на обжалване. Всичко се прави максимално бързо, защото такава е била заповедта от Истанбул. И Дякона увисва на бесилото “там, край град София”.
Апостола е признат за виновен за убиството на млад мъж на име Стойчо Гергинов, който се намирал в дома на търговеца Денчо Халача от Ловеч. Версията на обвинението е, че Левски е отишъл там, за да търси пари за революционната организация, Стойчо се развикал и Апостола го наръгал смъртоносно с кама. Единствен свидетел е Вутьо Ветьов от село Видраре, който е бил съучастник на Левски и дава подробни показания пред съда. Какво всъщност се е случило, според вашите проучвания?
Левски става жертва на скалъпен политически процес, като дори са фалшифицирани писма от името на Апостола. Точно такъв фалшификат е писмото, което уж е изпратено от него до Каравелов и в което се разказва за извършеното от Левски убийство. А единствен свидетел на престъплението е въпросният Вутьо. Който, въпреки че според собствените му признания, е съучастник получава много мека присъда – само седем години в обикновен затвор.
Изповедта на предателя * |
Дякона изобщо не е бил в къщата, където е извършено престъплението. Истинският убиец е Димитър Общи, с него е бил и Вутьо. Затова има свидетелски показания.
В книгата твърдите, че Русия също има роля в процеса срещу Левски, каква е тя?
Руският посланик в столицата на Османската империя граф Николай Павлович Игнатиев е имал голяма власт върху великия везир и даже върху султана. Западните дипломати наричали графа “вицеимператор”. Левски с личността и с революционната си дейност е бил противопоказан на
руската имперска политика
за Балканите. Желанието на “вицеимператора” е било той да изчезне от историческата сцена. И след обесването му граф Игнатиев доволен докладва в Петербург на канцлера Горчаков относно щастливото приключване на софийската афера.
Какво задължително трябва да бъде добавено в учебниците по история за личността на Апостола на свободата?
Само един факт:
Апостолът на българската свобода Васил Левски не е убиец!
