За едни тя е Българската Джоан Роулинг, а за други – Българската Астрид Линдгрен, а за трети – Юлка, както самата тя обича да се представя. За тези, на които галеното име е напълно непознато – тя е бестселър писателката Юлия Спиридонова. Сравнението със звезди в световната литература не ú допадат.
“Глупаво е. Все едно нямаме самочувствие. Аз много обичам Дж. К. Роулинг. Много бих се радвала да съм като нея. Тя пише страхотно и умее да създаде свят, в който да потънеш. Наричали са ме и Астрид Линдгрен, но ние пишем различни неща”, казва Юлка.
И макар абсолютният ú бестселър Тина и половина, с който тя става изключително популярна сред тийнейджърите, да не е оценен на бранд за 21 млн. щатски долара, както Хари Потър, Юлка е била най-четеният детски автор на книги у нас през 2011 г. и продължава да е сред любимите писатели на българските младежи.
Юлия Спиридонова е писател и сценарист на свободна практика
Отскоро е и отговорен редактор в издателство Пан, където подготвя поредица от чужди книги за тийнейджъри. Родена на 30. 10. 1972 г. в София в семейство на художници. Има заснети над 400 сценария за БНТ, автор е на куклени поредици, участвали във фестивали. Първият ú разказ Утешителят (1996 г.) печели награда на ЮНЕСКО. Следват още редица призове, а заради трилогията Страната на сънищата я наричат и българската Джоан Роулинг.
Решава да започне да пише разкази след като вижда как колегите й в Нов Български Университет (НБУ) се скъсват от смях на сценариите, които пише, докато следва Продуцентство. Всъщност това е третата специалност, която тя записва в университет.”Бях калпазанка в училище, имах много ниска диплома, така че в СУ ме приеха Начална педагогика.
Учих 1 г. и не ми беше интересно. Видях, че има специалност Дефектология, която се занимава с деца с увреждания. Това толкова много ми хареса. Беше най-добрата специалност – ти помагаш на децата с увреждания, които най-много имат нужда.“
Сега се смее, че нито е станала дефектолог, нито продуцент. Реално пак работи за деца, а помага на тийнейджърите да погледнат с друго око на техните собствени проблеми и на тези на връстниците им. Най-новата ú книга, която още не е излязла на пазара, се казва Кронос. В нея се разказва за
момче, което е наркоман
“Тя е от поредицата Тина и половина, Графиня Батори и Макс. Всичко на макс. В тези книги сюжетът се върти около един голям проблем на героя. При Тина беше нейното наднормено тегло. При графиня Батори, това че тя иска и мечтае да е различна, или поне така се чувства и се смята за преродената графиня Батори, а е обикновено момиче, което иска да е нормално. Макс, който иска да прави за пръв път секс, а е ужасно страшно и не се получава”, разказва Юлка.
Решила е, че четвъртата трябва да е за сериозен проблем. “Не омаловажавам предишните три, но те бяха повече смешни, а тук проблемът е много жесток”, смята Юлка. Според нея наркоманията сред децата се неглижира в последните години.
“Нещата са по-зле от всякога. Най-страшното за мен е, че най-много наркомани има в най-добрите софийски училища. Като профил това са много интелигентни, способни и мислещи млади хора”, казва Юлка. След излизането на романа Макс, част от
читателите я определят като скандален автор
но тя и с това не се съгласява, защото бяга от скандалното, жълтото и смята, че е много консервативна. “Хората пишат такива книги от 50 г. насам по цял свят. Даже през 80-те години български автори са писали подобни книги.
Всичко трябва да е меченца и ягодки, но какво ще четат 16-годишните?
Те трябвало да четат Престъпление и наказание. Я, ми посочете този 15-годишен, който чете тази книга. Искам да се запозная с него!”, разпалено заявява Юлка.
Твърди, че не е моден автор, че не се стреми да е на гребена на вълната, когато пише. Разказва, че когато Тина и половина е излязла от печат, тогава хит са били вампирските книги. Тя обаче не се е поблазнила да напише такава, само и само, за да спечели пари. “Не мога да пиша по поръчка”, отсича Юлка.
“Когато написах първата си тийн книга бях полуумряла”, спомня си авторката. Представянето било в голяма софийска книжарница, в която издателите събрали много тийнейджъри. Те обаче не били чели книгата.
“Скочи едно момиченце и почна да говори: “Какви са тези глупости?” Имаше една маса с покривка и аз се приближих и исках да се скрия под нея, защото очаквах, че тийнейджърите ще ме замерят с нещо,” смее се Юлка сега.
В този момент истината лъснала
– че това е актриса, поканена от издателите да изиграе етюда. “Тя беше толкова добра, а аз щях да получа удар от изненадата“, връща лентата назад писателката.
Била изненадана и когато големият ú син, който е само на 11 г. “изгълтал” тийн книгите ú (защото на днешните деца е трудно да им се привлече вниманието от книгите по принцип). Твърди, че се ядосва, когато я питат дали четат децата днес. “Нямам социологическа агенция и да кажа тук – четат, там – не.”
За да провокира по-малките да заобичат четенето, организира кампанията Където живеят деца, трябва да има детски книги за дарения на нови книги.
Юлка вече е напълнила с дарения библиотеките
на 5 детски дома – в Стара Загора, Добрич, Дрен в дома за малките, Долна баня, Лом и тази година смята да събира за дома на SOS Kinderdorf в Дрен, където са по-големите деца.
“Бях толкова щастлива, когато племенницата ми, която е на 13 г., каза, че е много модерно да се чете. Хвърлила съм много усилия в тази насока, но ми се струваше, че това е наливане от пусто в празно”, признава Юлка.
Като писател е критична към това, което чете. Във всяка своя дамска чанта носи по една книга. На година изчита около 150 – 200 книги, освен тези, които ú се налага по работа. Да не си помислите, че всички тях ги купува и живее в имение с библиотека, голяма колкото тристаен панелен апартамент. Не, повечето ги взима от Столична библиотека, където ходи веднъж на две седмици, за “зареждане“.
“За 1 г. страхотните книги съм ги подчертала с червено в моя списък. Любимите ми винаги са последните, които чета“, казва Юлка.
На срещата ни носи Лятото преди мрака на Дорис Лесинг. Не обичала да чете и модните за момента автори. Благодарение на нейна приятелка е била от първите у нас “паднали под ножа“ на Пауло Куелю.
Юлка не гледа и телевизия
и признава, че това е проблем за сценарист на детско тв предаване. Обаче няма намерение да променя начина си на живот, защото не смята, че може да научи нещо от хората, които се показват по телевизията и пращят от самочувствие.
Философията ú е, че у нас е по-добре, човек да няма много голямо самочувствие. И макар за нашите географски ширини да е бестселър автор, а тук за такива се считат тези, които са продали книги с над 2 хил. тираж, казва скромно: “Аз съм минала етапа на чиракуването и вече съм калфа в писането, а много ми се иска да съм майстор.”
