Алис Баркър била влюбена в танците, откакто се родила. Твърдяла, че да бъде танцьорка е всичко, което искала да прави. Като малка, в суматохата покрай поредното къпане, успяла да изскочи от двора на къщата и да притича гола до местната тумба, събрала се на улицата да танцува.
Този плам по-късно я отвел до Бродуей
Алис станала танцьорка по времето на Харлемския ренесанс (разцвета на афроамериканската култура в Ню Йорк през 30-те и 40-те години на миналия век). Била е част от легендарната трупа Занзибютс. Играела в клубове като Аполо, Котън клуб, Занзибар, и то – редом до легенди като Франк Синатра, Джийн Кели и Били Боджангълс Робинсън!
И макар да е танцувала в безброй филми, реклами и тв предавания, никога не е гледала което и да е от тях, а всички снимки и публикации с и за нея били изгубени през годините. Омъжена на два пъти, но без собствени деца, Алис останала близка с много от колежките си и
след края на своята звездна кариера като танцьорка
Само че заради болест и продължителна хоспитализация, в съчетание с преместване в далечен санаториум, тя загубила контакт с приятелите си. За съжаление, в онези времена било лесно човек да прекъсне връзка със своя свят по този начин.
За щастие, че към края на живота си, в поредната болница и вече прехвърлила 100-те, Алис все пак попада в ръцете на добри хора. Не само като професионалисти, но и по сърце. Вдъхновени от историята ѝ, те се заемат да изровят нейни архивни кадри.
“След години на търсене намерихме три записа с участието на Алис и най-сетне можехме да ѝ ги покажем. Никога не се беше виждала как танцува през целия си живот”, впечатлен е Дейвид Шуф, доброволец терапевт.
Реакцията на Алис
“Иска ми се да можех да стана от това легло и да направя същите неща отново!” С разтреперан пръст столетницата сочи екрана и повтаря, сякаш на себе си:
“Да, това съм аз, това съм аз.”
Спомня си и за прякора си – Чикън Литъл, който получила заради това, че обичала да си поръчва пилешко.
Вижте вълнуващата ѝ среща с нейното младо Аз в това видео:
Във видеото се появява Дейв, а също и терапевтката Гейл Кембъл. Тя не се отказва, докато не открива
първото парче от пъзела
с историята на Алис, което отвежда до следващите. “Гейл попадна на Алисия Томпсън, потомък на чернокожи изпълнители, която търсеше Алис от години. С нейна помощ открихме джаз историка Марк Кантор, който ни изпрати три записа на Алис от своята колекция. Съвсем скоро вече имахме и още заснет материал”, спомня си Дейвид. И добавя: “Това видео е снимано с телефон от приятелите ни Дарин Тейтъм и Том Хънт.”
Филмите, които приятелите открили с участието на Алис, се наричат саундис (от английската дума за “звук”) и са сред първите, в които освен картина имало и звук. Обичайно саундис се снимали в популярни нощни клубове, на фона на известни за онези времена изпълнител или песен, и целта им била да се разпространяват в специални джубокс устройства по барове и клубове, където хората можели да ги гледат срещу монета.
Повече за Харлемския ренесанс можете да научите от документалния филм Been Rich All My Life – няколко от героините в него са танцували редом с Алис в онези времена.
“Когато я срещнахме, тя не беше разказвала нищо за себе си повече от 10 години.
Вниманието и признанието, които получи
след развитието на тази история – от персонала до хора от различни точки на света – я оживи и я накара да сияе”, разказва Дейвид. “Още повече, че успя да се свърже отново с някои от старите си приятели или с децата им. Проведе разговор с една от колежките си, продължил над 20 минути и донесъл много смях и малко сълзи.”
Днес Алис вече не е между живите. Тя почина на 6 април тази година, на възраст от цели 103 години. Прекарала е последния ден от живота си в добро разположение на духа, слушайки музика и съдържанието на имейла, което ѝ било четено на глас. И сред картички, цветя и подаръци от хиляди фенове по света.
“Това наистина ѝ достави голяма радост и осмисли последните ѝ години”
– благодарни са приятелите на Алис.
“Едно научих от това щуро “пътуване” с нея – всеки млад човек трябва да има предвид, че възрастните срещу него някога са били на същата възраст. И че
отвътре са все още същите хора
Уверен съм, че част от наследството на Алис ще е вдъхновението, което даде на толкова много млади хора. Самият аз изрових красива снимка от младините на бабата на моята приятелка (моята собствена баба вече е починала) и я сложих в рамка до болничното ѝ легло”, обяснява Дейвид.
И ви призовава да направите същото за възрастните хора в живота ви. Намерете тяхна снимка като млади, когато са били изпълнени с живот, и я дръжте близо до тях, за да напомня – на вас и на останалите наоколо, коя е истинската личност в тяхното немощно тяло.
Все още можете да промените финала на тяхната история, като го допишете по по-красив и достоен начин!
