Растеш, падаш, ставаш, учиш се да вървиш. Учиш се да държиш главата си изправена, да не чувстваш вятъра, който те бута назад, да му се противопоставяш и да следваш пътя си, без да тръгваш по вече извървени пътеки. Опитваш се да намираш нови пътища, такива, по които няма следи, такива, по които за първи път ще тръгнеш.
В повечето случаи това отнема не само време, отнема усилия, отнема хора, отнема малки частици от теб самия. Да вървиш по тези пътеки не винаги е самотно, защото тези пътеки се кръстосват с други. Пътеки на други хора, важни, обичащи, приемащи, готови да сменят превръзките на твоите рани.
Има рани, които оздравяват и забравяш за тях. Има и такива, които оставят белези. Има и други, които сякаш колкото и време да мине, продължават да кървят, да напомнят за себе си, да искат внимание. А тези рани са най-важните. Тези, които мислиш, че вече за зараснали, които макар да оставят белези, са те научили на нещо, тези, които приемаш като научени уроци.
За тези рани няма време
За тях е нужно понякога твърде малко, за да се отворят и да напомнят за себе си. И ако за всеки човек има определен праг на болка, то тези рани болят винаги и надскачат този праг. Тези рани са най-трудни за обяснение, защото засягат най-тънките и чупливи струни на душата ти.
Те могат да бъдат почувствани от теб самия, от тези, за които си важен. И дори да не ги разбират напълно, тези хора лекуват раните ти с грижа. Почистват ги, закърпват ги и избърсват сълзите ти.
За тези рани единственото лечение не е времето. За тях лечението е личното приемане и промяна, разчитането на знаците… усещането, че лечението е в това да чувстваш и то на глас. Да лекуваш душата си с чувствата, които те объркват, карат те да се чувстваш раним и слаб и все пак дават усещането за цялост. И ако има кръпки, то те са от осъзнатите, изплакани рани, споделени и изказани на глас.
Може би това е най-трудната част.
Да поемеш по пътя на признанието, че все пак те са там, кървящи понякога, но част от теб и да намериш кой да извърви пътя с теб, да избърше сълзите ти, да отнеме болката ти, да отнеме страха ти, да направи този път красив и да превърне тези рани в достойнства.
Повече от Невена може да прочетете на нейния личен блог.
