Има нещо обещаващо в сутрините.
Особено в онези, в които слънцето огрява и те буди… и въпреки че не ти се иска, няма как да не отвориш очи и да не поздравиш в отговор.
Има нещо обещаващо и в онези сутрини, мрачните, недоспали сутрини, когато все едно няма сила на света, която да те накара да напуснеш топлото легло. И все пак го правиш. Защото има нещо обещаващо в сутрините. Има очакване за нещо. Все едно поредната история предстои, а тя е точно там зад ъгъла, чакаща да отвориш очи и да тръгнеш към нея, да станеш част от нея.
Дори в рутината на всекидневието има история. Защото хората са други, отворили очи или смръщили вежди за техните истории. Ако обърнете внимание на хората ще видите толкова много истории… И всяка една от тези истории е започнала с обещанието на сутринта.
Старите хора казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, че всичко е по-ясно на сутринта. Аз мисля за обещанието на сутрините. Обещание събрано в малките неща, които понякога пропускаме, препускайки към деня.
А обещания има във всичко – в слънчевия лъч, в надвисналия дъждовен облак, в парата от чашата с кафе, в усмихнатото “Добро утро”, в тишината на дома… Дали обещава красива история никой не знае предварително. Обещава само история, в която главният герой си ти.
Опитай се да видиш сутрешните обещания. Може би не всеки ден ще успяваш… може би не всеки път ще харесваш историите, но какво от това. Понякога е нужно да развържеш възела дори и само на една история, създадена от сутрешно обещание, за да те накара да очакваш с нетърпение всяка следваща!
Повече от Невена може да прочетете на личния й блог.
