Гледам тиквите в кварталния хранителен магазин – някои дори се продават готови, нарисувани с уж страшни лица, а всъщност забавна и лесна украса за Хелоуин – и се чудя. Как стана така, че това изобилие и целият маскарад покрай него вече не изненадват нито мен, нито теб?
Вместо това дори ни се струва задължително да предвидим някоя и друга декорация. Нищо, че Вси светии, чиято нощ е всъщност тази на Хелоуин, навръх 31 октомври, е американски празник. А всъщност не е!
Когато тиквите са били репи
Корените му са свързани с древните келти. Те празнували своята Нова година – Самхайн, в края на октомври и вярвали, че тогава се отваря границата между живите и мъртвите. Сенките на починалите навестявали земята, за да се вселят в живи тела. Келтите се опитвали да изглеждат възможно най-страшни, с цел да изплашат духовете.
Тиквите пък идват от ирландска легенда, в която главният герой – Джак пияницата, успява да надхитри Дявола. Но заради заигравката си с него не му се полага място нито в Рая, нито в Ада. И когато най-накрая Джак си отива от този свят, духът му остава да броди тук, а ирландците се опитвали да го прогонят със свещи по прозорците.
За да не изгаснат, свещите били поставяни във фенери от ряпа. Но преселниците в Америка заменили репите с тикви. По географски причини, пък и защото тиквите били по-удобни за издълбаване.
Ако са ти интересни празниците, в които са замесени мъртви души, знам един магазин в квартала, откъдето да се запасиш с тиквена украса. Преди да те упътя натам обаче, ще ти припомня, че
ние, в България, си имаме Задушница
Даже три! Едната още не си я изпуснал – ей сега, в началото на ноември е. Казва се Архангелова задушница и е всяка година в съботата преди Архангеловден. Есенната задушница е пряко свързана с вярата в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. Това е ден за почит към ангелите и техния предводител и на тази дата се молим нашите починали близки да намерят опрощение.
Е, не е страшно като вещиците и призраците на Хелоуин, ала още не си чул за Черешовата задушница (наричана още Спасовска или Задушница преди Петдесятница). Тя е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък (четвъртъка преди Великден).
Част от Великденския ритуал е и Голямата задушница – в събота преди Месни заговезни и една седмица преди Сирни заговезни.
Но да, никоя от трите не предвижда маскиране, ще кажеш ти. А децата обичат да се маскират. Защо и ние имаме нужда да го правим също е интересно, но за психологията на маскарада ще си говорим друг път. Сега е важно само да те подсетя, че
ние, в България, си имаме кукерски празници
Кукерите са карнавалните фигури в нашия фолклор. Мъжете са маскирани като зверове и типични герои (бабата, дядото, царят, бирникът), носят чанове на пояса и кожуси с козината навън.
Има различни дати, свързвани с кукерски обичаи, но днес навсякъде в България, особено източната част, Кукеровден се празнува на Сирни заговезни. Кукерите, точно като хелоуинските си “колеги”, ходят по улиците (дори танцуват!), за да плашат лошите сили и да пъдят студа. На всичко отгоре са дарени с добри сили – извършват обреди за плодородие и здраве.
Ако пък ти трябва повод да обикаляш квартала от врата на врата с онова, досадното “Почерпка или пакост?”, ами, хайде сети се, де, че
ние, в България, си имаме коледуване
По традиция то се извършва от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. Тогава, според народните ни представи, се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. “Момците” и техният предводител също са с традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците, която съм сигурна, че ще се хареса и на децата. Защото дори малки момчета могат да коледуват.
Това не означава да не празнуват и Хелоуин, разбира се. Поводи за веселие – много и всякакви, защо да не ги използваме? Съгласна съм. Само не ми казвай обаче, че магията на американските празници е в креативността. То сърца за Свети Валентин, то саморъчно ушити костюми и издълбани тикви на Вси Светии. Не, не на мен тези.
Аз си спомням за детството ми на село,
когато дълбаехме дини от бостана на дядо
и си правехме от тях фенери. Спомням си възглавниците, които баба ме учеше да бродирам. А също и притегателната сила на онази кутия за бижута в гардероба, където се държаха традиционните накити.
И по-актуални неща си спомням. Като онази веселба преди две години в Севлиево. Знаеше ли, че там има вече десет есени поред Празник на тиквата? Един от българските региони с най-голямо производство на тиква у нас излага продукцията си по забавен и артистичен начин всеки октомври. Включително и този. Ама там те нямаше, нали?
Няма страшно, ще наваксаш на 31 октомври, по чужд стил. И не че имам нещо против, да не си помислиш. Стига на следващия ден да не ти е лошо и да можеш да продължиш достойно с отпразнуването и на
Деня на народните будители
Онези, които са положили усилия, а някои – и собствените си глави, за да празнуваме днес български празници. Да имаме български език, литература и обичаи.
Вместо това днес гледам озъбените тикви в магазина и се чудя къде са сериозните портрети на тези хора.
Ами…нека не забравяме че българска операционна система за компютър или телефон няма, но.пък ползваме американски. Да не забравяме също че български автомобили и мобилни телефони няма…списъка е дълъг. Всъщност ако махнем претенциите за това е българско а онова не…то май друго бългорско няма…Ама мобилни телефони и други може…а празници не…защо не оставим свободата на избор на всеки да прецени какво и защо иска и ще празнува.