На всички ни се е случвало да си говорим за това какви сме според зодиакалния ни знак. Сякаш не възпитанието, действията и думите, а датата на раждане е определяща за характера и късмета ни. Ето защо от Lifebites.bg започнахме рубрика, в която ви запознаваме с произхода на (имената на) зодиите. В нея няма да си говорим за човешки характеристики, звездни предписания, успехи или провали. Разказваме истории от митологията и вярванията на древните хора. След разказите за Телец, Близнаци, Рак и Лъв, в този текст е ред на зодия Дева (бел.ред.).
Зодиакалното съзвездие Дева се намира най-високо в южната част на хоризонта и се наблюдава през пролетните нощи. Има формата на голям разкривен четириъгълник, в който с просто око могат да се видят 95 звезди, от които най-ярката е Спика. Когато се появяло съзвездието Девица (или Дева), в Древния Египет започвала жътвата. Затова най-ярките звезди от съзвездието били наречени „девойките-жътварки“ или „жътварките“. А в старинните звездни карти съзвездието е представено като девойка с криле, държаща житен клас. Именно в този клас блести звездата Спика.
Древните гърци свързват съзвездието и зодия Дева с Деметра
Това е богината на земеделието и плодородието, научила хората да обработват земята, но най-почитана като богиня на житото. Легендите за нея са разпространени в елинистичния свят, където расте пшеница – Сицилия, Елевсин, Крит, Тракия, Пелопонес. Без благотворната сила на Деметра нищо не растяло по земята и тя изглеждала като пустиня.
Деметра е тясно свързана с дъщеря си Персефона. Наричали ги просто „богините“. Персефона била единствената дъщеря на Деметра, а баща ѝ бил Гръмовержецът Зевс. Весела и безгрижна растяла заедно с другите зевсови дъщери Атина, Артемида и океанидите (богини на извори и потоци), без да подозира, че скоро няма да се радва на златните лъчи, които бог Хелиос изпращал на земята.
Баща ѝ обещал Персефона за жена на брат си Хадес, владетелят на царството на сенките на мъртвите. С него тя трябвало да живее далеч от светлина и радост. Хадес решил да открадне деметрината дъщеря и измолил от богинята Гея да създаде необикновено красиво цвете. Неговият опияняващ аромат се разнесъл навсякъде. Девойката го видяла, протегнала ръка да го откъсне, но изведнъж земята се разтворила и на златна колесница с впрегнати черни коне се появил мрачният Хадес. Той сграбчил младата Персефона, качил я на колесницата си и за миг изчезнал в недрата на земята.
Надалеч се разнесъл ужасеният вик на деметрината дъщеря
Стигнал от морските бездни до високия Олимп, но никой, освен Хелиос – слънцето, не видял отвличането. Чула вика на Персефона, Деметра тръгнала да я търси. Потънала в дълбока скръб поради загубата на единственото си дете, облечена в черни дрехи, скитала великата богиня 9 дни, проливайки горчиви сълзи. Но никой не можел да ѝ помогне. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че дъщеря ѝ е отвлечена от Хадес.
Разгневила се богината на Зевс, задето без нейното съгласие дал Персефона за жена на мрачния си брат. Напуснала светлия Олимп, преобразена като стара жена, и в тъмни дрехи дълго скитала между смъртните. Сълзите ѝ течали като порой. Земята се натъжила. Окапали листата на дърветата, изсъхнали цветята. Там, където били плодородни полета, земята се напукала като пустиня. Животът замрял. Царял глад, чували се плач и стенания. Гибел застрашавала човешкия род.
Нищо не трогвало Деметра
Стигнала до град Елевсина. Край градските стени седнала на сянка под едно маслиново дърво, върху камък, който оттогава носи името камък на скръбта до Кладенеца на девите. Дълго стояла богинята неподвижна, самотна и неутешима. Видели я дъщерите на елевсинския цар Келей. Съчувствено я попитали коя е, но Деметра не им се открила. Казала, че е от Крит, че името ѝ е Део, била отвлечена от разбойници, но избягала и стигнала до Елевсина.
Момичетата я завели в царския дворец при майка си Метанейра. Никой не допускал, че прагът им е прекрачен от велика богиня. Но при влизането си, тя докоснала с глава горния праг и целият дом бил озарен от светлина. Метанейра разбрала, че дъщерите ѝ не са довели обикновена смъртна и станала да я посрещне. Поклонила се ниско пред непознатата и я поканила да седне на нейното място. Деметра отказала и заела мястото на прислужницата, все така потънала в скръб. Но една от слугините – веселата Ямба, решила да я развесели. Пъргаво обслужвала Деметра и господарката си, смехът и шегите ѝ се сипели. За първи път след загубата си, богинята се усмихнала и вкусила храна. Останала в дома на Келей и Метанейра и се заела с възпитанието на сина им Демофонт.
Деметра се опитала да направи Демофонт безсмъртен
но заради ненавременната намеса на Метанейра не успяла. В крайна сметка разкрила пред царя и царицата коя е и приела образа си на богиня. Стояла изправена и величествена, златната ѝ коса падала тежко, от очите ѝ се леела божествена мъдрост, носело се благоухание. Деметра наредила да се построи храм в Елевсина до извора Калихора и останала да живее в него. Тук богинята сложила началото на тържествени празненства – известни до днес като Елевсинските мистерии.
Скръбта по любимата дъщеря не оставила Деметра. Земята била все така безплодна, настанал мор сред хора и животни. Никой не принасял жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците. Едва сега Зевс видял опасността. Изпратил при Деметра вестителката на боговете Ирида, която ѝ предала волята на Гръмовержеца. Едва чуто, тъжната богиня отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп“. Зевс изпратил при мрачния си брат бързия като мисълта Хермес, който се спуснал в пълното с ужаси подземно царство и предал волята на владетеля на боговете.
Хадес не можел да не изпълни волята на брат си, но преди да пусне Персефона, ѝ дал зрънце от нар – символ на здравите брачни връзки. Седнала в колесницата Персефона, придружена от Хермес и крилатите коне я понесли към Елевсина. Забравила всичко от радост Деметра, прегърнала дъщеря си, погледнала земята, а
благотворните ѝ сили върнали живота
Раззеленили се горите, разцъфтели цветята, птиците запели, полята пожълтели от узрели класове. Плодородието се върнало. Зевс отсъдил – две трети от годината Персефона да живее при майка си (през пролетта, лятото и есента), а една трета да се връща при съпруга си (зимата).
Когато дошло време Персефона да се върне при Хадес, Деметра отново потънала в скръб, листата пожълтели и окапали, задухали студени ветрове и бури, тревите и цветята изсъхнали, птиците спрели да пеят, снежни виелици сковали в мраз земята, зловещо грачели гарвани. Но когато Персефона се връщала, Деметра щедро сипела своите дарове, благославяла труда на земеделците и ги възнаграждавала с плодородие.
С появата на съзвездието Дева хората виждали в него великата богиня с тежки житни класове в ръцете, сияеща от радост, че скъпата ѝ дъщеря е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали щедростта на богинята. Освен житния клас, Деметра често е представяна с нарцис и мак, любимата ѝ птица – жерав и жертвеното ѝ животно – свиня. Но най-често седнала с факли или змия в ръцете.
