На всички ни се е случвало да си говорим за това какви сме според зодиакалния ни знак. Сякаш не възпитанието, действията и думите, а датата на раждане е определяща за характера и късмета ни. Ето защо от Lifebites.bg започнахме рубрика, в която ви запознаваме с произхода на (имената на) зодиите. В нея няма да си говорим за човешки характеристики, звездни предписания, успехи или провали. Разказваме истории от митологията и вярванията на древните хора. Вече говорихме за зодиите Телец, Близнаци и Рак. В този текст е ред на зодия Лъв (бел.ред.).
 През нощите на март и април, високо над хоризонта виждаме съзвездието Лъв. Въображението ни може да се намеси и в разпръснатите звезди над ярката Регул да очертае лъв с буйна грива. Звездата Регул е три пъти по-голяма от нашето слънце, с температура 14 000 градуса. В съзвездието Лъв е радиантът (точка, от която изхождат видимите пътища на метеорите от един метеорен поток) на метеорния поток Леониди, който наблюдаваме от 10 до 18 ноември, с пик 12 ноември. През 1966 г. е наблюдаван „проливен звезден дъжд“, като броят на падащите звезди е 140 000 в час. |
Лъв е едно от най-старите съзвездия, чието име е дадено още от древните египтяни. Появата му се свързва с циклично повтарящи се явления. През март и април в Древен Египет настъпвали непоносими горещини. Пейзажът приличал на изгоряла пустиня, дори плодородната долина на Нил изсъхвала и се напуквала. По това време в горещите нощи се чувал страшният рев на гладните лъвове в пустинята. Тя се превръщала в тяхно царство. Това се повтаряло всяка година и затова областта със звездите, която била над главите им, египтяните нарекли с името Лъв. Според преданието под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова и най-ярката звезда била наречена Регул (от латинската дума Rex – цар).
Гръцката митология свързва зодия Лъв с Немейския лъв, убит от героя Херакъл
Богинята на земята Гея встъпила в брак с мрачния Тартар (подземното царство) и родила чудовището Тифон. Със сто драконови глави, които бълвали огън, то било страшилище за всичко на Земята. Гръмовержецът Зевс го засипал с мълнии и гръмотевици и го запратил в дълбините на Тартара. Но и оттам Тифон продължавал да всява ужас, като предизвиквал урагани, а пламъците му пробивали планините и като огнени реки потичали по склоновете им и ги опожарявали.
Когато Тифон се оженил за Ехидна (чудовище с тяло на жена, което имало змийска опашка вместо крака), се родили ужасяващи чудовища – двуглавото куче Орфо, триглавият Цербер, Лернейската хидра, Немейският лъв, Тиванският сфинкс.
Немейският лъв бил огромен и върлувал
в околностите на гр. Немея, като опустошавал всичко. Хора и животни изпадали в ужас, щом чуели неговия рев. Настъпили глад и мор, чували се плач и стенания. Цар Евристей наредил на Херакъл да убие звяра. Героят се отправил към Немея. По пладне вече бил в подножието на планината. Дълго търсил Херакъл ужасния лъв – в горите, в клисурите. Към края на деня намерил леговището му.
Това била голяма пещера с два изхода. Смелчагата затрупал единия изход с огромни камъни и се скрил зад тях. Надвечер се появил лъвът. Херакъл опънал тетивата на своя лък и пуснал една след друга 3 стрели, които отскачали от твърдата като стомана кожа на звяра. Страшно заревал, търсейки с пламтящи от ярост очи онзи, който го обезпокоил.
Съзирайки Херакъл, лъвът се хвърлил към него със скок. Изсвистял боздуганът на зевсовия син и се стоварил върху главата на чудовището. Лъвът паднал зашеметен, а Херакъл го сграбчил с мощните си ръце и го удушил. Когато лъвът умрял, Херакъл одрал кожата му и я метнал на гърба си. Главата му послужила като шлем. Дълго време героят стоял смаян пред тази кожа, неуязвима за огън и желязо. Върнал се в Немея и го принесъл в жертва на Зевс. Като спомен от първия си подвиг,
положил началото на Немейските игри
Тези игри били общогръцки празненства, които се провеждали в средата на лятото на всеки две години, в Немейската долина в Арголида. Били посветени на Зевс и траели няколко дни, като включвали състезания по бягане, борба, юмручен бой, хвърляне на диск и копие, надбягване с колесници. Докато траели, бил обявяван всеобщ мир в цяла Гърция.
Немейските игри са сред четирите най-важни спортни фестивали в Древна Гърция, провеждани в рамките на религиозни празненства. Другите три са Истмийските до Коринт, Питийските в Делфи и прочутите Олимпийски игри в Древна Олимпия.
Ценностната система на древните гърци е поставяла на първо място постигането на чест и слава. Героичните постъпки и подвизите обещавали незабрава. Херакъл е вероятно най-добре познатият герой от класическата митология и един от тези, които още от Античността са предпочитани от творците. Още през 7 в.пр.Хр. той заема място върху декорираните с черни фигури керамични съдове, а по-късно и при червенофигурните.
В по-късен период мозайки, скулптури и живописни творби илюстрират подвизите му. Вероятно творците са били заинтригувани от драматичната и мъчителна същност на приключенията на митичния герой. Но все пак Антонио дел Полайоло, Винченцо де Роси, Джамболоня, Петер Паул Рубенс, Антонио Канова, Гюстав Моро и др. виждат въплъщение на доброто, което триумфира над злото.
