На всички ни се е случвало да си говорим за това какви сме според зодиакалния ни знак. Сякаш не възпитанието, действията и думите, а датата на раждане е определяща за характера и късмета ни. Ето защо от Lifebites.bg започнахме рубрика, в която ви запознаваме с произхода на (имената на) зодиите. В нея няма да си говорим за човешки характеристики, звездни предписания, успехи или провали. Разказваме истории от митологията и вярванията на древните хора. Вече говорихме за зодиите Телец и Близнаци. В този текст е ред на зодия Рак (бел.ред.).
Митовете, които човешката фантазия е създала, са опит да се проникне в тайните на природата и да се разберат силите, влияещи на живота. От атмосферните явления до смяната на годишните времена, от богатия свят на растенията и животните до разрушителната сила на вулканите и земетресенията. Митовете са поетичен израз на народопсихологията, на всекидневните наблюдения върху циклично повтарящи се събития.
На 22 юни влизаме в зодия Рак. Появата му сред съзвездията се свързва с видимото годишно движение на Слънцето по еклиптиката (видимият път на Слънцето по небесната сфера), като преминава през 12 зодиакални съзвездия. В деня на пролетното равноденствие – 21 март, Слънцето е на небесния екватор и започва да се отдалечава на север от него. В деня на лятното слънцестоене 23 юни е най-далеч на север. След този ден то започва
да се движи „назад“ (като рак)
и да се приближава отново към небесния екватор.
Преди 2000 г. точката на лятното слънцестоене била в областта на съзвездието Рак. То се вижда през нощите от януари до май и е с формата на триъгълник, около чийто връх има редица звезди. За разлика от другите зодии, тук не срещаме разказ, в който ракът да е главен герой. Срещаме го при един от подвизите на героя Херакъл.
Хера била разгневена от изневярата на съпруга си Зевс със смъртната Алкмена. Богинята започнала да преследва сина им още от раждането му. С помощта на богинята на измамата Ата, Хера накарала Зевс да признае за господар Евристей, син на царя на Аргос. По негова заповед Херакъл трябвало да извърши 12 подвига, след което щял да бъде свободен и да получи безсмъртие.
При един от тези подвизи Евристей изпратил зевсовия син да убие Лернейската хидра. Тя била чудовище със змийско тяло и 9 драконови глави, отгледана от Хера, за да я превърне в изпитание за Херакъл. Богинята я държала близо до извора Амимона близо до град Лерна. Хидрата изпълзявала от леговището си, нападала стада и хора, унищожавала реколтата. Дъхът, който излизал от пастта ѝ бил толкова смъртоносен, че
всеки, който я приближавал, дори когато спяла, умирал
Борбата с чудовището била трудна и опасна защото едната ѝ глава била безсмъртна. Заедно с племенника си Йолай, Херакъл тръгнал да търси хидрата. Намерил я в една пещера. Нажежил стрелите си до червено и започнал да ги изпраща към нея. Това разярило чудовището. Хидрата изпълзяла от мрака на пещерата, извивайки люспестото си тяло, изправила се на огромната си опашка и била готова да се хвърли върху героя.
Зевсовият син натиснал с крак тялото ѝ на земята и с помощта на харпа (къс меч) започнал да реже главите на хидрата. Една по една падали те, а на мястото им се появявали по две нови. В помощ на хидрата от блатото изпълзял един чудовищен рак, който впил щипките си в крака на Херакъл. Героят повикал Йолай, който убил рака и запалил близката горичка. С горящите стъбла на дърветата обгарял шиите на отрязаните глави. Престанали да израстват нови, хидрата все по-слабо се съпротивлявала.
Накрая се търкулнала и безсмъртната ѝ глава
Победителят я заровил дълбоко в земята, а отгоре ѝ поставил огромна скала. Накрая потопил стрелите си в отровната ѝ кръв. Оттогава раните, причинени от стрелите на Херакъл, били нелечими. А хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората за подвига на Херакъл и бедите, от които ги избавил. Богиня Хера, чиято омраза към героя растяла, превърнала рака в съзвездие и оставила и него на небето.
Изследователите на митове тълкуват епизода с хидрата. Вниманието им се спира върху блатата на Лерна, пресушени от Херакъл. Главите на чудовището били изворите, които бликвали отново и правели усилията напразни. Според друга интерпретация, Хидра се наричала столицата на цар Лерн. Градът бил обграден от 50 стрелци. Когато паднел един от тях, веднага бил заместван от друг. Оттук се родила легендата за възраждащите се глави.
Едва ли бихме се впечатлили толкова от разказ, в който нещата са назовани с истинските им имена. Но когато е мит, всичко оживява и се пренасяме в нов свят.
