На всички ни се е случвало да си говорим за това какви сме според зодиакалния ни знак. Сякаш не възпитанието, действията и думите, а датата на раждане е определяща за характера и късмета ни. Ето защо от Lifebites.bg започнахме рубрика, в която ви запознаваме с произхода на (имената на) зодиите. В нея няма да си говорим за човешки характеристики, звездни предписания, успехи или провали. Разказваме истории от митологията и вярванията на древните хора. След разказите за Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, в този текст е ред на зодия Везни (бел.ред.).
Съзвездието Везни се вижда най-добре през нощите на юни и юли. Формата на голям ромбоид се образува от четирите най-ярки звезди измежду повече от 50, като с малко въображение може да се видят кобилицата и блюдата на старинна везна.
Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие била в това съзвездие
При своето годишно движение по еклиптиката (видимият път на слънцето по небесната сфера) нашата звезда е била в тази точка на 23 септември, а денят и нощта са били равни. Вероятно по тази причина това съзвездие е намерило място в зодиака и е единственото от зодиакалните съзвездия, което не носи име на живо същество.
За древните египтяни е имало пряка връзка между везните и земеделската работа. След края на жътвата и прибирането на зърното идвало време за измерването му и насипването в хамбарите. Везните били важен измервателен уред. Но освен практическата полза те имали и друг смисъл – морален, за дължимото поведение.
Египетската богиня Маат държи в ръката си везни
на чиито блюда са сърцето на покойника и перо – знакът на истината. След смъртта сърцата на хората се претегляли спрямо перото и само тези, които били по-леки от него, имали право да влязат в подземния свят.
Открай време везните са израз на справедливост, хармония и равновесие на всички противоположни и взаимнодопълващи се качества. Но най-популярната форма на този символ идва от Древна Гърция. Основните добродетели за древните елини били четири – мъдрост, умереност, мъжество и справедливост.
“Справедливостта обединява в себе си цялата добродетел.”
Думите са на Аристотел. А божествените правни принципи били модел за съществуване на човешките. В тази връзка имало една богиня, която събирала боговете на Олимп и ръководела дискусиите им. Това била Темида. Довереница и съветничка на Зевс, тя предавала неговите указания, с които трябвало да се съобразяват всички – да се участва във войската, да се зачита правото на госта, да се почитат мъртвите. Все неща от всекидневния живот на хората, които днес определяме като традиция.
Но ако вече сте си представили Темида като жена с вързани очи и везни в едната ръка, а меч в другата, ще трябва да ви разочароваме. Това не е тя, макар това изображение да е символ на правосъдието, както и самата богиня да е негова покровителка. Темида за древните гърци е била богиня-пророчица. Тя е имала способността да вижда в миналото и бъдещето. Факт е обаче, че римската богиня на справедливостта и правосъдието Юстиция била изобразявана точно така и затова и до днес е прието това да е “образът” на правосъдната система. Юстиция вероятно е сборен образ на Темида и друга една гръцка богиня.
С превръзка на очите и с меч и везни в ръцете
била изобразявана дъщерята на Зевс и Темида – Дике. За нея научаваме от Хезиод. Тя пренасяла реда от Олимп сред хората и оставала да живее сред тях, разнасяйки правосъдие от полис в полис. С вързани очи и везни в ръцете „неумолимата“ държала ключовете на вратата, през която минавали пътищата на деня и нощта. Тя „хвърляла светлина“, откривала скритото и лъжците, преследвала и наказвала.
Дике била своеобразен посредник между смъртните и безсмъртните. Следяла дали хората нарушават установените норми на поведение и дали накърняват природата (същността) на нейната майка. Според Хезиод:
“Ако я оскърбят и обидят от неправно действие, веднага сяда богинята до родителя – Зевс, и му разказва за хорската неправда”.
Тогава наказанието за несправедливата постъпка неумолимо връхлитало провинилия се.
Дике е възмездие и отплата, разплата, получаване на заслуженото
Нейни помощници били сестрите ѝ – Ирина (мирът) и Евномия (порядъчността), сподвижниците ѝ Немезида (отмъщението) и Тюхе (съдбата, щастливата случайност). Нейни противници били Ерида – раздорът, Биа – насилието, Хюбрис – прекомереността. Възмездието, за което „ходатайствала“ Дике, изпратено на нарушителя, можело да не засегне него, а потомството му. То обаче задължително щяло да бъде получено, защото нито една несправедлива постъпка не оставала ненаказана във вярванията на древните елини.
„Всевиждащото око“ на Бога и персонификацията на наказващата му сила са божествените гаранции на зададените от справедливия космичен ред норми, олицетворяван от съзвездие Везни. Моралът и правото си дават среща в митологичните образи като израз на желанието на хората да се избавят от хаоса и да живеят в ред и хармония. Нищо чудно, че и за самата зодия Везни често се казва, че е олицетворение на бляна за намиране на справедливост и за постигане на свят, в който разногласията намират общ език.
