Кой не е чувал разкази за това колко буйни са врачани, колко труден е характерът им и пиперлив езикът? Колко западнала е областта, колко много дупки има по пътищата и колко е голяма безработицата… Въпреки всички тези черни щрихи, Враца и районът си заслужават да бъдат видени (и чути). Защото според нас от Lifebites.bg има поне 21 причини, заради които си струва да посетите този прекрасен град в подножието на Балкана.
1. Скалите около местността Вратцата |
Те са едни от най-високите отвесни скали в България и привличат множество алпинисти. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров (над 400 метра), а по тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с различна категория на трудност.
2. Леденика |
В района има над 500 пещери и карстови пропасти. Най-известната от тях е Леденика. Пещерата получава името Леденика заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата в близост до входа. Била е известна още по времето на Османското робство. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко. Леденика има невероятната акустика, поради което в нея се провеждат симфонични концерти. Освен това пещерата е убежище на прилепи, и чрез преки наблюдения и улови с мрежи в нея са регистрирани 4 вида от хвъркатите животинки.
3. Останалите пещери около Враца |
Другите забележителности, които заслужават вашето внимание, са пещерите Понора, Дядовата, Барки 14 – една от най-дълбоките пещери в България, Змейовата дупка, както и скалното образувание Божия мост. Тези пещери са не по-малко красиви от Леденика, но са по-трудни за достъп, тъй като Понора, както подсказва името ú, е водна, а Дядовата е новооткрита (преди около 15 години) и входът ú е стръмен.
4. Скакля |
Това е най-високият водопад на Балканския полуостров, макар и малцина да знаят този факт, тъй като не е постоянен. Скакля е висок цели 142 метра, което е с почти 20 метра повече от официално най-високия водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало (с височина 124,5 метра).
5. Врачанският музей |
Първите данни за град Враца датират от около 6 000 г.пр. Хр. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство, а през по-късен период – и с грънчарство. В подножието на скалите около коритото на река Лева, са разпилени останки от античното и средновековното укрепление на града. На това място е открита и каменна плочка, на която е разчетено и средновековното му име Вратица. В местния музей се крият безценни съкровища.
Най-известното от тях е
Рогозенското – тракийско съкровище
открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България, състои от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Смята се, че е събирано от няколко поколения местни тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и представлява семеен сервиз на една династия.
В местния музей се съхраняват и плочки с писменост, за която се смята, че е най-древната в света (открити във врачанското село Градешница и са датирани около 5-то хилядолетие пр.н.е.) Сред другите уникални находки е и т. нар. неолитна дама Тодорка – идеално запазени останки на около 25-годишна жена, живяла преди 8 хил. години. От тях археолозите успяха да разберат много ценни данни за погребалните ритуали на хората живели по тези земи.
6. Манастирът Свети Иван Пусти |
Сгушен е в планината над квартал Бистрец и до него се стига лесно. Самият манастир е малък, но на няколко метра от него върху скалите все още личат останки от стенописи, изобразяващи Свети Димитър, както и надпис с годината 1540 и името Димитър, син Дубов. Твърди се, че манастирът е постница, обитавана от Св. Иван Рилски. В непосредствена близост до него се намира свещеният лечебен извор, ползван за лечение от тракийски времена.
7. Международният младежки театрален фестивал Време |
Създаден е през 1987 г. от театрална група ТЕМП към Младежки дом Враца. До 1992 г. е национален, а от петото си издание прераства в международен. Провежда се на всеки две години. При последното му издание участие в него взеха театрални групи от около 20 страни, което го превръща в едно от най-колоритните събития в района.
8. Етнографско-възрожденския комплекс Св. Софроний Врачански |
Архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи, на Димитраки Хаджитошев, Григория Найденов и Мито Орозов, училище Възнесение и музей на каретите, намиращи се в съседство с църквата Свети Софроний епископ Врачански. Комплексът представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на XIX до средата на XX век. Едно от най-красивите места в града, което задължително трябва да видите.
9. Могиланската могила |
Известна още като гробницата на тракийската принцеса. Тя се на намира в центъра на града и е превърната в парк. Смята се, че е царска гробница на членове от династията на трибалите през 4 век пр.н.е. При разкопките, които са се провели през 1965-1966 г. са открити 3 богати гробници. В най-впечатляващата от тях са намерени скелет на младо момиче със златен венец, колесница и 3 коня с техните сребърни принадлежности.
10. Хижата и невероятната гледка, която се разкрива от паметника на Вестителя на свободата |
За да стигнете до него от центъра на града, ви трябват буквално пет минути, но това място моментално ви потапя в атмосферата на Врачанския балкан.Туристическият дом Хижата е построен през 1926 г. с доброволен труд на жителите на града. През годините е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.
През 2005 г. Хижата е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителя на свободата. Всяка неделя в 12 часа на обяд оттам се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, възвестил на 9 ноември 1877 г. Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г.
11. Речнико на баце |
За врачани се носят какви ли не слухове, че са недружелюбни и агресивни, и какво ли още не… Това, което предизвиква интерес у хората от други региони и което придоби доста популярност през последните години, е местният говор. Да чуете на живо приказките на Гацо Бацов е безценно преживяване. За спомен може да се сдобиете с един от сувенирите, станал символ на града – Речнико на баце, сборник със събрани диалектни думи и изрази от Врачанско.
Следва продължение…
Малко градче? Враца е най-големият град в Северозападна България!
Като цяло доста лош увод на статията, която уж е написана с добри намерения.
Къде е втората част? Най мразя да чета половинчати неща 🙁
Или кликнете на думата продължение, или отворете този линк: https://www.lifebites.bg/21-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82/
Едно уточнение – в Етнографския музей освен цитираните къщи на Димитраки Хаджитошев и Григория Найденов е и къщата-музей на Иван Замбин, известен врачанин, първият български дипломат, който отива при руския цар да помоли за помощ за освобождаването на България от турско робство.
Музея на каретите, както е наречен е с превозни средства, изработвани в коларницата на Мито Орозов – самоук майстор, за който Алеко Константинов пише: ” Мито Орозов?! Vas is das?! -ще попита гордият столичанин. Я снеми каплпака, приятелю, поклони се на г. Орозов и пожелай да се народят в България повече такива труженици”. Мито Орозов пръв въвежда 9 часов работен ден, защото смята, че от преуморен работник няма полза.