“Странни, мълчаливи хора са българските селяни – врагът, от когото турците се страхуват най-много”. Това е заглавието на кратък редакционен материал, посветен на българите, който излиза в американския вестник The Pittsburg Press на 3 ноември 1912 г. По онова време страната ни е един от участниците в Балканската война (26 септември, 1912 г. – 17 май, 1913 г.) срещу Османската империя заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора. Този военен конфликт, макар и доста локален на пръв поглед, привлича вниманието на международата преса.
Статията в The Pittsburg Press скицира набързо българските нрави. Една част от наблюденията в нея са доста точни, друга – не чак толкова. Предлагаме ви пълния ú текст по-долу. Прочетете го и преценете сами кои от твърденията са все още актуални и днес – век по-късно.
“Българите, които си патят най-много от войната с турците, са най-тихите хора на света. Те говорят малко и никога на висок глас, дори децата им си играят безшумно. Жените вършат повечето работа и във всички случаи носят товара в семейството. Когато двойка отиде в града, съпругът върви напред –
мълчалив, необщителен и дори сърдит
докато съпругата носи земеделската продукция за продан на главата си. Но тя никога не рискува да върви до своя съпруг и повелител и винаги е на опашката.
Българските мъже пият малко, пушат малко и не са много по забавленията, с изключение на играта на карти, а също така рядко напускат дома нощем. Дори в столицата София всички са по леглата в 9 часа. Мъжете се обличат в овчи кожи и навиват вълнени парчета плат около краката си вместо чорапи. Жените демонстрират любовта си към ярките цветове и носят бродирани връхни дрехи в множество шарки, които неопасани от колани или корсети висят свободно до коленете им.
Под връхната си дреха българките носят червена фланелена фуста, която стига до върха на обувките им, ако имат такива, което е рядкост. Под фустата има друга, бяла на цвят, която се спуска до ходилата им. Тюрбан в различни цветове и монети, закрепени за косата, допълват облеклото на българската селянка. Само неколцина от образованите и заможни жени носят западни дрехи, но и те често се завръщат към традиционните носии.
Българите не са красиви по американските стандарти
Тенът им е матов, а чертите им – груби и безформени. Но в същото време те са здрава, мощна раса. Както мъжете, така и жените са с широки рамене и гърди, и здрави крака. Тя живеят просто и ядат груба храна. Могат да замислят план за убийството на турчин, без да им мигне окото.
На българите им трябваха 600 години да вземат решение да се отърсят от оковите на султана, но след като го решиха, свършиха работата почти за една нощ. Те не харесват владетеля си Фердинанд, германски принц, защото той харчи твърде много пари, но се възхищават на начина, по който се опълчва на турците. Те
мечтаят да си върнат Солун и Адрианопол
(днешен Одрин – б. авт.) от Европейска Турция. Това ще разшири южната им граница чак до Егейско море.
Българите са смесена нация. Като изключим четвъртината мохамедани, има по-малко от 3 млн. истински българи. Те броят за начало на историята си първата славянска инвазия на Балканския полуостров, когато големи славянски орди идват от централна Азия, следвани от прабългарите – татарско племе, близко като раса до турците.
Българите са силни и свирепи воини, но колкото и да е странно, завоевателите сменят религията, езика и националността си в замяна на тези на славяните. Тези две националности съставляват съвременния български народ, като изключим турците. От 1392 до 1876 г. българите са поданици на турския султан, а в последните години те се опълчват и основават полунезависима държава, която стана абсолютно независима преди четири години”.
